" ..и запомни онова особено състояние , Питър  , някъде между съня и събуждането, където сънищата и действителността се смесват. Аз винаги ще бъда там и ще те чакам"
Тинкърбелл
"Не е вярно , не е вярно,

 Пътувай , изгубени Воронве . Раздирай морските вълни , вкопчи се здраво в прогнилия такелаж. Нека скърца белият кораб , нека Осе изстръгва стон след стон от дървената му гръд. Да плющят мачтите , като пречупени криле на птица , под напо...

  Значи все пак го откри. Най-далечният бряг. Земята на мъртвите. Тук , където всичко което може да бъде докоснато се превръща на пепел. Където бродят сенките на мъртвите дракони. Земята отвъд.
Господи , колко ми липсваш. Тук недостигат...

Има жени на този свят, които боговете са създали да бъдат съвършенните любовници.
Дъщери на дявола, сексът с които е експлозия, нямаща нищо общо с тялото, бушуващ вулкан от огън в сърцето, порой от лава и мощни талази в ума на един океан,...

Перилата на моста, каменна връзка към Бдинската крепост, в сянката, скритото отсъствие на светлина, което стените ми дават.
Снегът вали.
Големи, мокри парцали шибат лицето ми, впиват се в мен, изсмукват мрак и чернилка от душата ми и се ст...

Ленски и Онегин са духовете на града, затънал в крещящата си неонова празничност, обсипала брокатно бетоновите гиганти, които използваме за живеене.
Двамата седят на маса от опушено стъкло, без да говорят и дима на техните цигари се стеле...

Тази отчаяна страст у човека към самоунищожение. Прегръщането на болката в мазохистичното удоволствие да страдаш явно или тайно, но винаги огнено, страстно изпълнено с трескаво прошепнати думи от напукани устни, изгарящо, изпепеляващо же...

Аз виждам Вещицата която,
сама танцува сред мъгли във сънища,
пламъци трептят наоколо и,

Кръвта ми изтича и няма надежда,
не съм куче, пред чужда врата,
не мога да моля, не мога да плача,

      Студ. Сякаш самата ми душа е замръзнала и студът извира от нея на хиляди нишки, една плетеница от лед, докосваща всяко едно късче от мен, всяка една клетка.
    Може би Хадес, богът на подземното царство е превърнал Дунав е Кокит и...

Нощното небе ми прилича на странна карта, а черните точки сред звездите са градове, цели светове, до които за да стигнеш трябва да умреш.
Войната и Холерата са небесните средства за придвижване, както влаковете и омнибусите, и да умреш от...

"...а тук някъде имаше бутилка вино.
Но не бих могъл да ви налея. Не е настъпил за това момента.
Сега е твърде шумно.