Дрипав, поокуцял, беззъб, но с все още живи очи е Ра, поседнал на стълбите на двореца посред висините.
Около него тихо се приплъзват ледените призраци на онези от Енеадата, които служат на Аннубис- краят на Времето.
Преминават пред него картините- образи на отминала вече пищност и слава, бокалът с медено вино почти е изпразнен.
Някъде долу, в Средната земя, на припек излезли са Децата му - хората, примижават и се наслаждават на последните милувки на остарялото Слънце. Радват слуха му детска гълчава и дрезгавите провиквания на мъжете. Долитат удари от чукове- децата му постягат стените на хижите, удари от топор разломяват  клони- огрев за зимата, жени с опушени лица ги превръщат във въглища, а на високи ченгели, изложени на дима  са закачили мръвки, да се окаждат.
Миризмата на пушено месо достига до Ра и той се усмихва.
Нека препуска Кралят на зимата с лудата си дружина на бели коне, нека се покрие със сняг земята, да замръзнат реките- децата му ще го дочакат вътре, на сигурно в хижите, весело ще пращи огънят а жени ще разказват на най-малките приказки.
Мирше на опадала шума. Тихо е.
Старческо лято.
Последна милувка.

Много ми хареса! Поздрави! :)

Благодаря :)