Постинг
24.12.2011 00:44 -
Ленски и Онегин
Автор: viktornovaliss
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 1487 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.12.2011 00:59
Прочетен: 1487 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 24.12.2011 00:59
Ленски и Онегин са духовете на града, затънал в крещящата си неонова празничност, обсипала брокатно бетоновите гиганти, които използваме за живеене.
Двамата седят на маса от опушено стъкло, без да говорят и дима на техните цигари се стеле из цялото пространство, плъзга се долу между обувките, или се издига са да се заиграе в косата на някоя кифла, да забърше зъбите на нечий смях и обогатен с алкохолни изпарения да се изниже през вратата тихомълком.
Ленски и Онегин мълчат, защото няма какво да си кажат, отдавна са изрекли всички важни думи помежду си, а те и без това си бяха малко.
Кръвта на Онегин кипи, бушува и се блъска във вените на неговото слепоочие, кара погледа му да шари и търси, думи разкусват гърдите му и бясно трополейки се опитват да излязат навън, но засядат и излизат само отделни звуци, даже само гъргорене. Онегин пие на екс и удавя всичко във водка и пламъци.
Ленски лежи, седнал на канапето и всъщност не гледа на никъде. То и няма какво да види- в крайна сметка дърво и бетон. Ленски гледа навътре в себе си и пред вътрешния му взор се оформят стихове, отново дълги и скучни, пълни с въртопи и жаби, като заблатеното течение на Дунав.
Двамата пушат цигара от цигара, отпиват от смрадливата водка, а пушеците им оформят тялото на Ларина, дуелират се и я целуват, в отровна сивкавост се сплитат и пак се разпадат на вълма.
Празници са.
Все пак.
Двамата седят на маса от опушено стъкло, без да говорят и дима на техните цигари се стеле из цялото пространство, плъзга се долу между обувките, или се издига са да се заиграе в косата на някоя кифла, да забърше зъбите на нечий смях и обогатен с алкохолни изпарения да се изниже през вратата тихомълком.
Ленски и Онегин мълчат, защото няма какво да си кажат, отдавна са изрекли всички важни думи помежду си, а те и без това си бяха малко.
Кръвта на Онегин кипи, бушува и се блъска във вените на неговото слепоочие, кара погледа му да шари и търси, думи разкусват гърдите му и бясно трополейки се опитват да излязат навън, но засядат и излизат само отделни звуци, даже само гъргорене. Онегин пие на екс и удавя всичко във водка и пламъци.
Ленски лежи, седнал на канапето и всъщност не гледа на никъде. То и няма какво да види- в крайна сметка дърво и бетон. Ленски гледа навътре в себе си и пред вътрешния му взор се оформят стихове, отново дълги и скучни, пълни с въртопи и жаби, като заблатеното течение на Дунав.
Двамата пушат цигара от цигара, отпиват от смрадливата водка, а пушеците им оформят тялото на Ларина, дуелират се и я целуват, в отровна сивкавост се сплитат и пак се разпадат на вълма.
Празници са.
Все пак.
ПРАЗНИЦИ НА НАРОДНАТА МУЗИКА В ГРАД ПЪРВ...
ФОЛКЛОРЕН АНСАМБЪЛ „ПЪРВОМАЙ” УЧАСТВА В ...
Перник - град на миньора, винкела или чу...
ФОЛКЛОРЕН АНСАМБЪЛ „ПЪРВОМАЙ” УЧАСТВА В ...
Перник - град на миньора, винкела или чу...
Няма коментари
