Шипове пълни с отрова
впиват се в наште гърди,
в прегръдка вплели се в гроба
възкръсваме аз и ти.

На Дявола жертва принесли,
оставихме своите сърца,
превърнати в стоманени шипове,
болка, омраза и самота.

Очите ти тъмни не виждат ме,
не се разпознавам във тях,
душата далеч е от тялото,
сърцето погина във грях.

Веригите свои понесли,
разперваме като криле,
помогни ми да стигна небето,
Богът който прокле.

С крилете наши прекършени
падаме отново в прахта,
на Ада черните пътища
поемаме отново в нощта.

Сенобитска любов..!!!?

колкото до това какво е сенобит и вселената на Хелрейсър- можеш да цъкнеш гугъл.