Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.10.2018 22:34 - Сърце II
Автор: viktornovaliss Категория: Тя и той   
Прочетен: 446 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 19.10.2018 22:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Знаех, че няма да издържи. Новото сърце. Коравото. „Сърце на боец“, както казваха те.
То бе твърде кораво. Твърде твърдо. Като стомана. Като викингски меч, роден от пламъците на северните наковални да троши щитове и да пронизва чужди гърди.
Новото сърце прониза само себе си.
Не знам, може би е имало дефект от самото начало. Някоя миниатюрна цепнатина, вероятно само няколко микрона, която лекарите не са могли да засекат. Дори със ЯМР. Дори с най-модерната техника.
С годините тази цепнатина се разширяваше. Докато един ден не се превърна в диря, в огромна, зейнала бездна, от която животът ми отново изтичаше.
Този път нямаше значение.
Бях получил своите допълнителни години. На моменти смятани за добри, на моменти смятани за лоши. Животът е така- винаги с две лица: бяло и черни зърно, щастие и скръб. Лошото на черните зърна е, че те са твърде тежки. Понякога те търде натежават и прокъсват торбата, кято ги държи.
Така е и с хората- чупят се. И бродят осакатени по майката земя.
Аз не се счупих. Счупи се само сърцето ми. Новото сърце. Твърдото. Коравото.
И ето ме отново на операционната маса, лежа и чакам за трансплантация.
Лекарите, бели неонови ангели в своите операционни костюми, се суетят около мен, шепнат , подават си стоманени инструменти. Сестрите тихо плачат, скрили се зад колони и фикуси, откъдето предат нишките на хиляди съдби.
Слепи и изгубени.
Чакам да видя новото сърце. Най-новото. Помня как моето, първото изглеждаше като кървава дрипа в сребърния поднос, когато го отнесоха. Помня, как следващото беше твърдо и гладкостенно. Сега чакам третото.
И ето идва главният лекар.
Тържествена е походката му. Бавни са стъпките му. Това е мигът на неговия триумф.
Може би и на моят?
Сърцето е под стоманен похлупак. Болница е. Тук всичко трябва да е чисто и стерилно.
Лекарят бавно се приближава и маха похлупака, но под него има само мрак.
Маската пада и под лекарското кепе виждам само озъбения череп на Смъртта.

За тези, които искат да си припомнят първата част на разказа, или просто да го прочетат в пълния му вариант- моля последвайте линка:
http://lunatic.bg/%D1%81%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B5-i-%D0%B8-ii/

http://lunatic.bg/%D1%81%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B5-i-%D0%B8-ii/



Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: viktornovaliss
Категория: Поезия
Прочетен: 145942
Постинги: 63
Коментари: 20
Гласове: 155
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930