Ленски и Онегин са духовете на града, затънал в крещящата си неонова празничност, обсипала брокатно бетоновите гиганти, които използваме за живеене.
Двамата седят на маса от опушено стъкло, без да говорят и дима на техните цигари се стеле...

Тази отчаяна страст у човека към самоунищожение. Прегръщането на болката в мазохистичното удоволствие да страдаш явно или тайно, но винаги огнено, страстно изпълнено с трескаво прошепнати думи от напукани устни, изгарящо, изпепеляващо же...

Аз виждам Вещицата която,
сама танцува сред мъгли във сънища,
пламъци трептят наоколо и,