Постинг
22.11.2011 23:26 -
Студ
Студ. Сякаш самата ми душа е замръзнала и студът извира от нея на хиляди нишки, една плетеница от лед, докосваща всяко едно късче от мен, всяка една клетка.
Може би Хадес, богът на подземното царство е превърнал Дунав е Кокит и водите на могъщата земна река са се слели с мътните талази на ледената река от ада.
Уличната лампа мъжделее, обгърната в мъгла и призраците на нейната светлина треперливо се прокрадват до прозореца.
Тишина се прокрадва в мириса на настъпващата зима, за да внесе нови нотки във вкуса на нарастващото отчуждение и безсмисленост. Отпил бих на големи глътки.
Обичам да гледам утайката, паднала на дъното на вече изпитата чаша. Изписва образи и букви, отглас от думи изречени, или на които предстои да се изрекат, изписва линии и форми, над които, ако тук имаше гледачки, щяха да шептят и да изричат своите предсказания-прокоби.
Но гледачки тук няма. Само студ. Замръзнал прозорец, замръзнала купа с плодове зад него, мъждукащ пламък на свещ, светлина на монитор. И толкоз.
Може би Хадес, богът на подземното царство е превърнал Дунав е Кокит и водите на могъщата земна река са се слели с мътните талази на ледената река от ада.
Уличната лампа мъжделее, обгърната в мъгла и призраците на нейната светлина треперливо се прокрадват до прозореца.
Тишина се прокрадва в мириса на настъпващата зима, за да внесе нови нотки във вкуса на нарастващото отчуждение и безсмисленост. Отпил бих на големи глътки.
Обичам да гледам утайката, паднала на дъното на вече изпитата чаша. Изписва образи и букви, отглас от думи изречени, или на които предстои да се изрекат, изписва линии и форми, над които, ако тук имаше гледачки, щяха да шептят и да изричат своите предсказания-прокоби.
Но гледачки тук няма. Само студ. Замръзнал прозорец, замръзнала купа с плодове зад него, мъждукащ пламък на свещ, светлина на монитор. И толкоз.
Няма коментари
