Накъсай, Лазаро, всички цветя. Свари ми вино от глухарчета. Горчиво вино ще е това, разтварят се в него кошмарите.   Налей го в чаша от ковано сребро, от стопени трийсет монети и поднеси ми го- с парчета от Бог, намажи очите ми слепи.   Не искам, Лазарo, да гледам в Отвъдното. Възкреси ме. Извай ме от глина. Изплети ми душа от клоните палмови и кръв сътвори ми от вино.   Ще взелезм после с теб във Града, на гърба на стара ослица и ще пием до края, до кръстната смърт от глухарчета горчивото вино.