Постинг
02.07.2013 02:13 -
Сърце.
Автор: viktornovaliss
Категория: Тя и той
Прочетен: 1587 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 16.10.2013 01:42
Прочетен: 1587 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 16.10.2013 01:42
Светлината блестеше в очите ми. Пречеше ми да виждам медицинската сестра, която затягаше каишките около ръцете и краката ми.
Треперех.
Всички носеха маски.
Някои и от онези, големите очила. Като дъна на буркани, облепени с изолирбанд. Плашещи очила. Имше нещо нечовешко в тях.
"Болно е сърцето ти"- каза медицинската сестра. Гласът и беше хладен, равномерен. "Е, сега ще ти дадем ново".
Може би това беше някаква форма на успокоение.
"Подгответе го за операция", глас някъде отляво, група силуети, очила и болнични престилки.
"Неискам"
"Страх ме е"
"Не"
Дебели илги се забиха в мен.
"Включете му системата за изкуствено кръвообращение"
Навсякъде швурна кръв.
Усетих я как изтича.
Виждах всичко като в мъгла.
Отстрани.
Не болеше.
Видях как разтвориха със хрущене гръдния ми кош и го извадиха.
Сърцето ми.
Мокра, кървава дрипа.
Пльоснато като умиращ октопод, в жалката си локва от кръв в легена на медицинската сестра.
Туп.
Туп.
Последна конвулсия.
Раздрано, болно сърце.
Видях как носят новото, онова другото сърце, което трябваше да стане мое.
Стените му бяха твърди и гладки.
Веше алено. Като изгрев. Или домат на село.
С къси чуканчета на вени и аорти.
"Това сърце е по-малко от моето, не виждате ли?", крещях, но нямах глас.
"Това сърце организмът ми няма да го приеме"
"Не искам, чувате ли, не искам"
Пред мен беше разкъсаното кърваво нещо туптяло някога в гърдите ми. Рязко се виждаха резките, пукнатини в целостта, които щяха да го накарат да се пръсне. Дупчици, по-скоро трапчинки. Резки. Дефекти.
Натрупана болка.
Но беше мое.
Голямо, тъмно и кърваво. Болно и мое.
Онова, другото беше чуждо. Твърдо и лъскаво. Здраво, но чуждо.
Крещях без глас.
Събудих се плачейки.
Треперех.
Всички носеха маски.
Някои и от онези, големите очила. Като дъна на буркани, облепени с изолирбанд. Плашещи очила. Имше нещо нечовешко в тях.
"Болно е сърцето ти"- каза медицинската сестра. Гласът и беше хладен, равномерен. "Е, сега ще ти дадем ново".
Може би това беше някаква форма на успокоение.
"Подгответе го за операция", глас някъде отляво, група силуети, очила и болнични престилки.
"Неискам"
"Страх ме е"
"Не"
Дебели илги се забиха в мен.
"Включете му системата за изкуствено кръвообращение"
Навсякъде швурна кръв.
Усетих я как изтича.
Виждах всичко като в мъгла.
Отстрани.
Не болеше.
Видях как разтвориха със хрущене гръдния ми кош и го извадиха.
Сърцето ми.
Мокра, кървава дрипа.
Пльоснато като умиращ октопод, в жалката си локва от кръв в легена на медицинската сестра.
Туп.
Туп.
Последна конвулсия.
Раздрано, болно сърце.
Видях как носят новото, онова другото сърце, което трябваше да стане мое.
Стените му бяха твърди и гладки.
Веше алено. Като изгрев. Или домат на село.
С къси чуканчета на вени и аорти.
"Това сърце е по-малко от моето, не виждате ли?", крещях, но нямах глас.
"Това сърце организмът ми няма да го приеме"
"Не искам, чувате ли, не искам"
Пред мен беше разкъсаното кърваво нещо туптяло някога в гърдите ми. Рязко се виждаха резките, пукнатини в целостта, които щяха да го накарат да се пръсне. Дупчици, по-скоро трапчинки. Резки. Дефекти.
Натрупана болка.
Но беше мое.
Голямо, тъмно и кърваво. Болно и мое.
Онова, другото беше чуждо. Твърдо и лъскаво. Здраво, но чуждо.
Крещях без глас.
Събудих се плачейки.
Няма коментари