Мое малко момиче.
Мое изгубено, лудо дете.
И до лудост аз те обичам.

Знаеш ли какъв е звукът на неделята? 
Онази особена тишина на празния град, на опустялата къща. Толкова е тихо, че чувам стъпките на котката на балкона над мен и скърцането на зъбките на мишките, които прогризват каквото намерят в дърварн...

Накъсай, Лазаро, всички цветя. Свари ми вино от глухарчета. Горчиво вино ще е това, разтварят се в него кошмарите.   Налей го в чаша от ковано сребро, от стопени трийсет монети и поднеси ми го- с парчета от Бог, намажи очите ми слепи.   ...

Заменила си гората с панелка,
сурия елен- с колело,
на Благовец сестрите ти като дойдат,

 "Остави ми съобщение.Tайно.
Говори ми без да ме тагваш."  
А да ти разкажа приказка  не искаш ли?